Боговете спряха да летят.
Скриха се безжизнени във блато.
Вече са безпътен кръстопът

 Танцуват тихи пространства.
Всички богове са разстроени.
Събуждат се бели тайнства,

 Навярно е безкрайно уморена,
от болка, скръб и разрушена вяра,
усещам я как тихичко си стене,

 Онази капка под душа ти,
засмяната, най-горе вдясно,
която до теб се е сгушила

 Какво ли намери тук?
Плете си и тихо пее.
Извайва син ямурлук,