Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога
10.03.2021 21:55 -
Църквите са счупени яйца
Боговете спряха да летят.
Скриха се безжизнени във блато.
Вече са безпътен кръстопът
Скриха се безжизнени във блато.
Вече са безпътен кръстопът
06.03.2021 22:08 -
На Задушница плачат цветята
Танцуват тихи пространства.
Всички богове са разстроени.
Събуждат се бели тайнства,
Всички богове са разстроени.
Събуждат се бели тайнства,
05.02.2021 09:54 -
Отиде си зимата, без да е дошла...
Навярно е безкрайно уморена,
от болка, скръб и разрушена вяра,
усещам я как тихичко си стене,
от болка, скръб и разрушена вяра,
усещам я как тихичко си стене,
13.12.2020 22:27 -
Онази капка
Онази капка под душа ти,
засмяната, най-горе вдясно,
която до теб се е сгушила
засмяната, най-горе вдясно,
която до теб се е сгушила
10.12.2020 19:55 -
Малко паяче
Какво ли намери тук?
Плете си и тихо пее.
Извайва син ямурлук,
Плете си и тихо пее.
Извайва син ямурлук,
08.12.2020 21:29 -
Божествените череши
Череши, слънце, ветрец.
И влюбени измерения.
Танцува огнен светец.
И влюбени измерения.
Танцува огнен светец.
06.12.2020 20:02 -
Пеят цветчетата на гроба ви...
От небето вали копнеж.
Тананика синя безкрайност.
Бяла вечност запалва ви свещ,
Тананика синя безкрайност.
Бяла вечност запалва ви свещ,
05.12.2020 13:36 -
Безсмислие и смисъл
...А Смисълът е огнен океан,
във който се пресичат световете,
но е пресъхнал, прокълнат, раздран,
във който се пресичат световете,
но е пресъхнал, прокълнат, раздран,
02.12.2020 18:21 -
Удавих се в сълзата ти
Неделята, син благослов,
въздъхна и тихо заплака.
Една окосена любов
въздъхна и тихо заплака.
Една окосена любов
29.11.2020 20:36 -
Когато бях Кукувица...
Тогава бях Вечен смях.
Едно Безкрайно прераждане.
Топъл божествен прах.
Едно Безкрайно прераждане.
Топъл божествен прах.
11.02.2020 16:29 -
Остани на брега!
Акули ръфат лъчите ми,
калмари разкъсват аза ми.
Слънцата ми са пребити,
калмари разкъсват аза ми.
Слънцата ми са пребити,
28.01.2020 15:03 -
В една снежинка те видях...
От триста века онемях,
когато някъде изчезна,
и крепостите ми са прах,
когато някъде изчезна,
и крепостите ми са прах,
