От триста века онемях,
когато някъде изчезна,
и крепостите ми са прах,

 ...Беше сплав от мечти,
братовчедка на феите,
не реши да лети,

 
Като сляпо е без теб ранчото
и койотът зловещо вие.

 Амалия Родригеш гали мрака.
  Светът е залез, гладен и небръснат.
  Във мен се гонят   рой брадати свраки,